Родителите са тези, които пишат сценария за живота на децата си
Детството не е единствено смешните бебешки муцунки, първите детски стъпки, занимателните детски разсъждения. Това е нелек интервал, когато се залагат най-сложните психически стратегии, които в огромна степен ще дефинират по-нататъшния живот на детето и ще повлияят върху избора му на път в живота. Именно в ранното детство протича процесът на програмиране на детската душeвност, залагането на поведенческите стандарти, които ще станат част от държанието на нашето пораснало дете в бъдещето.
1. Самооценката, отношението към своята осанка, своите гении, своите благоприятни условия, съзнаването на личната си полезност и значителност, вярата в своите сили, чувството на своите големи запаси, умеенето да отстояват себе си и да намерят почтено място във всяка подчиненост.
2. Навиците в общуването, деянията на потребността от другарство, интерес към света на хората, умеенето да отгатват възприятията и настроението на близките, отзивчивото отношение към хората в комбиниране със самоуважение и умеене да отстояват себе си.
3. Доверието към света и желанието интензивно да търсят своето място в него, способноста да уголемяват личното си схващане и да усвоявят новото в разнообразни сфери на живота, нужда да търсят новото.
4. Половата идентификация, приемането на женското и мъжко държание. Детето възприема от родителите си склонността да извършва избрани обществени функции.
5. Навиците в общуването в фамилията, потребността от принадлежност към фамилията, привързаността към него, потребността да се грижат за членовете на фамилията, да получават наслада от грижата за околните си, стремежът да им прави дарове и да им доставя дребни наслади.
6. Моделът на своето лично семейство в бъдеще, визията за ролята на родителя, съпруга(та), държанието в бита и отношението към децата в своето бъдещо семейство.
7. Умението да оцелява в стресови обстановки, да не губи вяра в обстановки, които наподобяват безусловно безизходни. Това по какъв начин човек реагира на стрес - дали ще изпада в суматоха, ще изпитва паника и боязън или ще е кадърен на умерено, рационално решение на зародилия проблем, в огромна степен се дефинира от неговия детски опит.
8. Способността да се приспособява към новите условия, да приема загубите в живота, да устоя на ударите, които му нанася ориста, по изумителен метод зависи от уроците, дадени му от родителите.
9. Навиците за биологично оцеляване, умеенето да удовлетворява биологичните си потребности, блян независимо да се изхрани и да се стопли, непрекъснато да усъвършенства изискванията на своя живот.
10. Умението да управлява, да принуждава другите да вършат това, което желае, да ги подчинява на своята воля, да ги манипулира, да показва мощ и да отстоява своите ползи.
11. Способност да показва своите усеща. Нормалната самокритика и доверие към света, заложени в ранното детство, приемането на поддръжка от страна на фамилията оказват помощ за построяването на открит темперамент, предпочитание да споделя своите усеща.
12. В ранно детство се залагат и методът на изложение на отрицателни усеща, яд, противоречие, освен това най-често те копират родителското държание.
13. Физическото здраве в огромна степен зависи от детския опит, от вниманието, което фамилията е отделяло на физическата интензивност на детето. Освен това, отсъствието на устойчиво фамилно обграждане и грешките, позволени при възпитанието на детето, могат да станат причина за хронични психосоматични болести, които пораждат в детството и стават нежелани, само че правилни спътници на индивида в зрелост.
14. Травмите, претърпени в детството, като че ли живеят в подсъзнанието на възрастния човек и не престават да оказват своето разрушително въздействие върху възприемането на света и връзките му с него.
15. В детството се залага ценностната система, която детето възприема от родителите си.
Родителите най-често са тези, които пишат сюжета за живота на детето си. А най-хубавият прийом, който могат да употребяват, е персоналният образец.
Инфо: www.gnezdoto.net
